Всички си мислим че сме особено специални. Аз също. Той също. Ако опростя ситуацията ние сме две черни точки, върху бял лист. И между нас минава само една права, която в пространството никога не е успоредна на друга права. Още много други геометрични фигури кръстосват белия лист. Може би трябва да се модифицирам, но не искам. Защо да не остана точка, бял пиксел на нечий компютърен екран. Който се набива в очи, но само когато светлината е прекалено силна. Кой ще е този, който гледа в екрана, и кой ще държи прожектора. Знаем ли какви искаме да бъдем всъщност. Не знам как да го направя, но винаги съм знаела че съм била себе си. Сега се опитвам да работя върху желанията си, но дали не правя грешка. Да преработя чувствата си, с разум. Това не е ли като претопяването. Ами ако съм топлийка, която се е забила в недовършена дреха. Не мога да бъда и модерна. В мен живее миналото. То е моята опорна точка. Всеки ден правя едни и същи неща и това ми доставя удоволствие, защото иначе се страхувам да не сгреша. Ако тези точки ги няма, ако стъпя малко в страни, ако вместо чай сутринта си налея какао. Нали накрая ще умра. И по листа няма да остане даже отпечатък от черната точка която съм. А ако той ме надживее. През само една точка минават хиляди прави, хиляди кръстосани пътища.