2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Защото така е трябвало да бъде, защото в неговата глава тя се изгуби като мушица в буря. И той я забрави за дълго. И така трябваше да продължи.
Но…..един ден той отново я видя. И реши, че тази муха може да спаси неговия живот. Как една муха, може да носи между крилцата си нечия съдба? А тя беше толкова малка и мръсна. На нея й тежеше мисълта, че ще спасява някого…..защото тя самата не знаеше, дали няма да се изгуби отново в бурята от неговите мисли! А заедно със себе си да изгуби и него!
После мухата отлетя задълго. Много далеко и почти завинаги. Но в мислите си се връщаше там, в коридора, и се питаше, дали ако беше толкова мръсна, колкото си мислеше, бурята щеше да я засмуче. Не нямаше, казваше си тя…и продължаваше напред. Но на пътя й винаги изникваха ситуации, които й показваха къде точно й е мястото.
Докато един ден не загуби крилата си. И тогава дори и бурята я отмина. Бурята от нечии мисли…просто я остави да умре.
