не защото нямам потенциал. а защото имам мислене по отношение на проблемите. особено в душевно-социален аспект.
не лекувам болното място, просто ампутирам заразеното. и причинителя отстранявам кардинално.
така се лиших от много хора в живота си.
но май трябва да си ръкопляскам заради това.

Лекар не, но психолог, защо пък не? :)
На това ниво именно така трябва да се изтръгват гнилите неща?? или греша ?

Хората обикновено изглаждато тношенията по между си. А аз просто слагам край на отношенията си с хората - вредители. Махам и болния орган. Това е!

Явно това е твоята философия, а сега разкайваш ли се ? : ) (дано не съм прекалено досаден с любопитността си)

Не, разбира се. Наскоро един приятел ми каза "Твърде си крайна. Защото имаме търкания просто ме отсвирваш?"

Хайде, аплодисменти и от мен,за да не си пляскаш сама :)

po dobre e da ne se nasilvash da vodish razgovor.Taka ili inache niama da se razberete. Triabva da ima dopirni to4ki za da ima dialog.
Nie po prinzip jiveem v paralelni svetove .
Istinskia priatel si li4i . Niama nujka ot kakvi da sa priateli.Az ti rykopliaskam za reshitelnostta!

естествено, че са наред аплодисментите.
Правя същото, болезнено е за кратко след ампутацията. Но пък се понася много по-леко от дългата агония с гангрена.

Чувам ги още в ушите си аплодисментите. Благодаря ти!

Наистина разтоянията променят нещата. Тълкуваме неправилно хората. Особено силно това се усеща в интернет комуникациите, когато са писмени. Но...лек за това ще се намери, науката ще го намери, надявам се!

Точно затова казах че не ставам за лекар. Те лекуват, аз директно режа. Но в общуването с "приятелите" някак си не може да се лекува. Или трябва да забравим или да отрежем. Но забравянето води до спомени,а отрязването направо лишава от болката.